Оперативни процедури на реаниматора

1. Оценка:

(1) Има ли индикации и индикации за използване на простиреспиратори, като остра дихателна недостатъчност, спиране на дишането и др.

(2) Преценете дали има противопоказания за използването на простреспиратори, като умерена или над активна хемоптиза, голям плеврален излив и др.

2. Свържете маската, дихателната торба и кислорода и регулирайте скоростта на потока на кислорода до 5-10 литра/мин, за да напълните въздушната възглавница.

3. Покрийте носа на болния с лицевата маска, за да не пропуска въздух плътно. Ако пациентът използва обикновен респиратор за трахеална интубация или трахеотомия, първо трябва да се изсмуче храчката и балонът да се надуе преди прилагане.

4. Методът за стискане на дихателната торба с две ръце: хванете средната част на дихателната торба с две ръце, с палци, обърнати навътре, и четирите пръста събрани или леко раздалечени, стиснете дихателната торба равномерно с двете ръце и започнете следващото стискане, след като дихателната торба се разшири отново. Когато пациентът вдиша, дихателната торба трябва да се стисне.

5. Обърнете внимание на дихателния обем, дихателната честота, съотношението вдишване-издишване и т.н., когато използвате.

(1) Обикновено дихателният обем е 8-12 ml/kg. По-добре е да има умерена вентилация. Когато е възможно, измервайте парциалното налягане на въглеродния диоксид, за да регулирате вентилационния обем и да избегнете хипервентилация.

(2) Честотата на дишане при възрастни е 12-16 вдишвания/мин. Когато стискате въздушната възглавница, обърнете внимание на честотата на въздушната възглавница и координацията на дишането на пациента. Предотвратете притискането на въздушната възглавница, когато пациентът издишва.

(3) Времето на вдишване-издишване обикновено е 1:1,5-2 в сравнение с възрастни; честотата на пациентите с ХОББ и респираторен дистрес синдром е 12-14 пъти/мин, съотношението вдишване-издишване е 1:2-3, а дихателният обем е малко по-малък.

6. Наблюдавайте и оценявайте пациента. По време на употреба наблюдавайте внимателно адаптивността на пациента към респиратора, вълнообразността на гръдния кош, цвета на кожата, дишането при аускултация, жизнените показатели, насищането с кислород и др.